Събуждам се от странен шум..., птича песен ли е това? Постепенно осъзнавам, че наистина съм будна, а не сънувам. Ярък слънчев лъч закачливо се провира през завесите и гали лицето ми. Странно...., отдавна не съм се чувствувала толкова уютно и безгрижно.

Да, сещам се...След пътуването в края на работната седмица, аз го наричам бягство от действителността, открихме истински оазис. Всъщност пътувахме към морето, но не стигнахме до там. Табели ни отведоха до Зелената Къща в Бургаски минерални бани... райско кътче. Посрещнаха ни любезно, настаниха ни, след което ни предложиха напитка в басейнa с топла минерална вода. Почувствахме се специални и се отдадохме на релакс.Уютното ресторанче с приятна музика, вкусната храна, топлото обслужване направиха вечерта ни прекрасна.

А сега ... никакво бързане. Като начало избираме кафе в леглото, а после вкусна закуска на огряната от слънце зелена морава. Докато хапваме топли палачинки под ореха, сред нацъфтели в жълто храсти, кроим планове за деня. Наблизо е старият парк на Бургаски минерални бани с екзотична растителност и алеи за разходка. Но ние предпочитаме морето, а то е само на 10 минути път.

В морската градина на Бургас е някакси празнично. Тичащите на воля деца, младите хора, бутащи бебешки колички ме карат да се усмихвам. На пясъчната ивица, непосредствено до водата, са насядали романтични тинейджъри и сякаш си шепнат нещо с вълните. Изкушени от прекрасната гледка на Бургаския залив, присядаме на една от пейките на крайморската алея и се опитваме да разпознаем кое от морските градчета, къде се намира. Някъде на хоризонта градовете Поморие и Созопол се приближават толкова, че скъсяват растоянието помежду си на 9 км по вода. Скрит от погледа ни остава само старинния Несебър. Никога не сме ходили там през пролетта и ни хрумва идеята да си направим романтична раходка.

След половин час сме пред крепостната стена и главната порта на старинния град. Чувстваме се необичайно без лятната шумотевица и хаос. Тръгваме по тесните калдаръмени улички и се наслаждаваме на пролетното спокойствие тук. Хубавото време е примамило в античния град други туристи, рано, рано пристигнали от чужбина на почивка край Черно море. След разходка по алеята, обхождаща целия остров, пием кафе на северния бряг и съзерцаваме морето със синьо-зелена, искряща от слънцето вода. Пред нас са курортите Слънчев бряг, Свети Влас и Елените.

Решаваме да посетим тези “чудеса“ на българското строителство. Учудва ни колко бързо тук всичко се променя. Изникнали са нови хотели в различни архитектурни стилове, които са са сгъстили още повече пространството. Красиво е..., но като че ли това не е нашето място. Изведнъж усещаме нещо да ни тегли към онова тихо и уютно кътче, където сме отседнали...

Поемаме по прекия път през Каблешково към Бургаски минерални бани. Настройваме се за релакс. След приятната екскурзия край морския бряг добре ще ни дойде по един масаж...Защо ли не взехме и приятели, какъв купон щеше да се получи...

Скоро се озоваваме пред портата на Зелената Къща, със зелената градина, със зеленото спокойствие...Топлото посрещане и уюта в Къщата ме карат да се замисля колко бързо се отдалечихме от грижите и проблемите на ежедневието.


Ето, за такъв уикенд бях мечтала, уикенд в зелено...